21 ВЕК.

През 2015г. населението на земята е било приблизително 7,3 милиарда души, и продължава да расте. Отнело е стотици хиляди години на населението на Земята да достигне 1 милиард. След още 100 г. е станало 2 милиарда, след още 50 се е удвоило. През 1970г. населението е било 4 милиарда души. ДНЕС сме почти 8 милиарда.

Проблемите с пренаселването на земята предизвикват редица проблеми. Икономическият е най-важен. Предвид прогресията, с която се развиваме, възниква въпроса-способни ли сме в бъдеще да се разселим така, че населението да е равномерно? Способни ли сме да овладеем проблема хуманно?..............Аз на тези въпроси нямам отговор, но възниква един друг въпрос!

21 век

БЪЛГАРИЯ – ДЕМОГРАФСКА КРИЗА.

Света се пренаселва, икономиката не може да издържи, бежански кризи......,а нашия народ изчезва.

В кризисни времена оцеляват най-приспособимите. Оцеляват тези, които имат воля, мотивация и желание за борба. Дали нашия край наближава, за сметка на много „по-пъргавите” носещи витална сила нации?

На някой ще му пука ли, ако някой ден, се говори за нас като за изчезнал вид, народ, който присъства само в хрониките? На нас днес пука ли ни, дали ще съществуваме някой ден? ...На мен ми пука.

ЗАЩО ДА ОЦЕЛЕЕМ ТОЧНО НИЕ?

Този път няма да пиша патетично, няма да Ви говоря колко велики сме били, и каква кръв тече във нашите вени. Това е базата, на която да стъпим, за да може да си отговорим какво искаме всъщност за бъдещето. Определено се вижда, че ние не сме от народите, които имат „силно желание” за оцеляване (поне не и в момента). Всеки от нас трябва да си отговори дали иска наследниците му да бъдат българи. НЕ референдуми за избирателна система трябва да се правят, защото всичко това ще е безсмислено, когато НЯМА държава, и когато НЯМА НАРОД.  Трябва да се правят референдуми за това: ИСКАМЕ ЛИ ДА ОЦЕЛЕЕМ?

Няма значение политическата система, ако ние самите не предприемем нещо за да живеем по-добре. Нихилизма ни стигна крайна точка, не просто до степен, че да ни пука кой ще е в парламента, защото всички били маскари, въпроса е ЖИВЕЕ ЛИ НИ СЕ ИЗОБЩО???

Пиша тези думи и ми текат сълзите!  Чудя се....заслужаваме ли ние „билет” за бъдещето? Ако го заслужаваме, с какво ще си го заслужим?    

 Намираме се на кръстопът, повратен момент в историята ни. Трябва да решим, ще се борим ли за този билет или примирено ще чакаме гибелта и забравата?

Дойде моментът, в който трябва да открием кое е нещото, което ни държи като народ, нещото, което ще ни даде силата да се борим и да оцелеем. Всеки от нас трябва да открие мястото си в това цяло и да работи за просперитета му. Семейството, образованието и възпитаването в родолюбие са основните стълбове за изграждането на едно здраво общество, което знае какво иска за бъдещето.

Аз вярвам, че силата, която нося аз и хората около мен не бива да бъде изгубена. Виждала съм я в много очи, търсила съм я ....и нея я има. Едва забележима е вече, което е жалко, но я има. Вярвам, че волята ни ще се прероди тогава, когато е нужно. В тези времена на духовен упадък, не мога да си позволя да бъда песимист. Песимизма е ключа към изчезването ни. Ако приемем, че вече сме изчезнали-значи със сигурност ще изчезнем.

Българи, нека си извоюваме нашия „билет” за бъдещето, защото никой няма да ни го подари, само защото сме най-старата държава в Европа или защото сме много готини. Ние трябва да докажем и да заслужим името си ..............................................или да бъдем проклети вовеки.

21.01.2017г. 

София                                                                                                Ива Крумова 

Схизмогенеза, опр. - Междуобщностните конфликти проявяват тенденция към ескалация;

В нашата многовековна история може да твърдим, че много често сме били в състояние на схизмогенеза! Историята ни е осеяна с такива конфликти, завършващи понякога добре за нас, понякога не!

Днес също живеем в момент с нарастващ конфликт - конфликт, който може да донесе нашата гибел! Не искам да звуча патетично, но в привидно свободната държава, в която живеем – се надигат империалистически блянове от изток и чисто агресивно-жестоки набези от друга малцинствена група! Отново българите са под атака в собствената си земя, земя извоювана с кръв!

КРИЗА И КОНФЛИКТ

·        Конфликтът е проява на криза в системата;

·        При криза системата напуска установеното равновесие, преминава през период на безпорядък и се преподрежда в нова точка на равновесие;

Нека да разгледаме проблема с малцинствените групи – а именно този с циганите, или така наречените „роми” !

Проблема с това малцинство, не е интеграцията, а контрола! Дали заради информационното затъмнение, или заради анти хуманния контрола по време на комунистическия режим в България 1944-1989г . – циганите тогава, не създаваха особено големи проблеми!                                             

Но какво се случи – дойде тъй жадувания преход и криворазбраната демокрация , които определено създадоха  предстоящата схизмогенеза! Българите стигнаха дъното, а циганите бяха оставени да си правят каквото си искат! Икономическите проблеми през 90-те години също допринесоха за това!

През последното десетилетие, още по-време на преговорите по включване на България в ЕС, а и след това, България, статистически е ЗАГУБИЛА милиони от програмите по интеграция! Всъщност циганите НЕ искат и не могат да се интегрират! Не 100% от тях разбира се – има много интегрирани техни представители, но те са мн малък процент от цялото. И това не е само тук, виждаме какво се случва в стари европейски държави, с дълга история в спазването на човешките права като Франция например! Дори и в тази държава не искат циганите и ги депортират!

Извода е, че тези представители на циганското малцинство не се повлияват от никакви установени норми, създадени да се спазват от нормални граждани ....подчертавам ГРАЖДАНИ (защото гражданин е човек, който спазва закони има права, но и задължения-нещо непонятно за циганите)

Повечето от тях имат установен начин на живот, който явно им харесва, а и който НИЕ им позволяваме да имат! Няма да изпадам в полемики относно безплатния им ток, вода, всякакви помощи от различни програми и т.н – те са ясни на всички! Време е да спрем да се оплакваме, и да намерим рационално решение!

Защо ни трябва това решение? За да можем да предотвратим този конфликт, който със сигурност ще доведе ако не до гражданска война то до големи ексцесии!

·        Конфликтът е проява на криза в системата;

Какъв е всъщност конфликта:

-         От една страна са българите, които докарани до окаяно състояние след така наречения провален преход (според мен) преживяват, гордо съдбата си – продължавайки да работят за недостатъчно пари! С тези недостатъчно пари на работещите и особено на пенсионерите – се плащат всички сметки за ток, вода и т.н трябва да се купува храна, лекарства и да се погасяват заеми!

-         От другата страна са циганите, които не само, че не работят, не плащат сметките си, но най-ужасното е, че те почват да окупират селата ни! Да,  онези села, които ние изоставихме, но в които все още живеят бабите и дядовците ни! В тези места стават ужасни неща! Видяхме Катуница, Гърмен, Орландовци ......защо ние упорито следваме поговорката „след дъжд, качулка” защо чакаме да стане нещо и тогава да се сетим какво се случва!????

Именно този проблем с циганите, които безчинстват и се държат доста нагло на места, съчетан с освирепелия народ – ще роди нещо наистина ужасно, съвсем скоро!

/Някои от вас ще ме обвинят може би в ксенофобия, ще кажат, че циганите не са виновни за състоянието, в което се намират....и че липсата на образование ги прави лесно манипулируем електорат по време на избори! И да приемем, че е така – те самите създават това, самата им народопсихология обособява бъдещето  и невъзможността им да се впишат в едно цивилизовано общество – от което съответно следват по-горе описаните проблеми! /

За да предотвратим бъдещия конфликт – трябва КОНТРОЛ!

КОНФЛИКТ И ПОЛИТИКА

·        Политическото лидерство играе ключова роля за зараждането, развитието и разрешаването на междуобщностните конфликти;

·        ЛИДЕРСТВОТО МОЖЕ ДА ТЛАСНЕ КОНФЛИКТА КАКТО КЪМ РАЗРЕШАВАНЕ, ТАКА И КЪМ РАДИКАЛИЗАЦИЯ;

·        Често изострянето на конфликта е резултат от борбата за лидерството вътре в общността;

Опита за контролиране на циганите, а именно това те да бъдат принудени да спазват Законите на Република България и да плащат сметките си за потребления, е нож с 2 остриета.  Неспособността им да се вписват в обществото – може да бъде катализатора на ескалация и по-сериозни общонационални конфликти! Ситуацията е сложна!

През последните десетилетия видяхме провала на управниците ни, и допринасянето им за този конфликт днес! Не е нужно да си специалист за да разбереш, че този преход е провал! И той е провал именно заради управниците от миналото! С неадекватната им политика насочена към все по-голямото обедняване на хората и купуването на гласове – те си взеха мандат, но създадоха проблем в перспектива. Проблем, който е предмет на настоящия текст!

Днес ние трябва да погледнем назад, да отбележим волните и неволни грешки на тези, които ни управляваха преди, и крайно време да създадем и да родим тези, които с твърда ръка да въведат ред!

За съжаление бъдещите реалности не вещаят нищо добро, защото все още такива лидери са малцинство, и защото все още няма как да накараме мирно и цивилизовано циганите да спазват законите!

Съответно, ние няма да използваме никакви радикални мерки .....и ще предизвикаме съвсем скоро гнева на народа! Схизмогенезата има предпоставки конфликтното поведение да нараства  симетрично при двете страни на конфликта!

Колкото повече българите почнат да негодуват с окаяното положение, което превръща държавата в тяхна мащеха и ги мачка навсякъде и във всичко, толкова повече те ще насочват гнева си към онези, които незаслужено и незаконно се възползват от привилегии! Така и другата страна в конфликта ще се чувства застрашена и съответно ще се радикализира!

Време е да осъзнаем проблема – защото съвсем скоро, спокойния ни живот може да бъде заменен с нещо много ужасно! Дори и в 21 век видяхме какво се случва в Украйна!

За съжаление обаче нашия местен конфликт също не е просто етнически, той е и геополитически!

И, който не осъзнае това по-рано, е обречен да бъде неподготвен, уплашен и уязвим!

Време е да освободим  България, от всичките „гнусни ръце”, които са я хванали за гушата!

През по-голямата част от познатата ни история на човечеството, хората генерално са се разделяли - племенно, културно, езиково и т.н. Воювали са заради различията си и заради претенциите за принадлежност към определена територия.

Времето обаче, в което живеем днес ние, се опитва да наложи точно противоположния модел на поведение. А именно така наречения мултикултурализъм. Няма вече различия на расово, религиозно или етническо равнище.  Доколко това обаче е реално и осъществимо....!?

Генезисът на термина  мултикултурализъм  се свързва с шейсетте години на миналия век, когато започва да бъде употребяван в политическия, обществения и културния език на Канада като своеобразно допълнение на "билингвизъм" и "бикултурализъм", обемащи в своя семантичен обхват две основни етнически групи - английската и френската - главни градивни елементи на съвременната канадска държава в нейната федеративна структура.

Терминът мултикултурализъм много скоро се превръща в едно от водещите понятия за всички тези, които, участвайки в преселението на народите от двадесети век, започват да се стремят към признаване на своята субектност и равноправие.

Все по-засилващото се "смаляване" на света и лесното му опознаване, прави хората все по-близки едни с други и отъждествяването им с чужди култури става нормална практика. Реално днес всеки човек може да си хареса определена култура и да я приеме за своя, живеейки по нейните правила.

Мултикултурализмът е производна на голямата обществено-културно-политическа формация, известна под името постмодернизъм. Означава ли това, че мултикултурализмът е идеология? По – скоро не; идеологията обслужва една обществена група, една класа, докато постмодернизмът има световен обхват, отказва се, отрича и дори воюва срещу всякаква идеология и впрочем затова е обвиняван често в релативизъм.

Мултикултурализмът в епохата на глобализацията обединява четири важни аспекта на човешкото съществуване: първо, той е преди всичко голяма школа по толерантност; второ: представлява усилие, целящо разбирането на Другия, осъзнаването на нашата взаимна зависимост, което води до проникване на културите и в най-отдалечените точки на земното кълбо. Трето: спомага проникването на човешкото творчество, разбирано в най-широк смисъл, в различни области на живота. Четвърто: отваря се пътят към осъществяването на материална независимост, към достоен живот, тъй като в самите основи на мултикултурализма е заложен принципът на зачитане на равнопоставеността.

Съвременните тенденции, обаче са други. Въпреки агресивното налагане на либералните ценности (на които ще се спрем по нататък в текста) .... света все повече се дели именно по културна линия (религия, раса, нрави) и тенденциите са това да се засилва все повече занапред.

Във взаимоотношенията между глобализация и партикуларизация може да доминират процеси на саморазвитие и запазване на глобалната система, т.е. на интеграция, но е възможна и обратната тенденция на дезинтеграция. Доминиращите процеси на глобализация и тези на партикуларизация може да се сблъскат, да конфликтират едни с други. Б. Барбър отбелязва, че днес наблюдаваме такъв сблъсък на два противоположни свята - „Мак-светът" ("McWorld") на хомогенизиращата глобализация (тук алюзията е с глобалното разпространение на веригата за бързо хранене МакДоналдс и компанията Макинтош) и „Джихад светът" ("Jihad world") на партикуларизиращата „ливанизация".

„Глобализмът" и „трайбализмът" са се превърнали в два основни принципи на нашето време и сблъсъкът между тях е неизбежен. Подобна е и тезата на Самюел Хънтингтън, който разглежда света днес и особено утре като водещ война по границите на девет културни (или цивилизационни) вселени, които се сблъскват все по-остро - западната, китайската, ислямската, латиноамериканската африканската, хиндуистката, православната, будистката и японската. Глобалната политика и икономика все повече се конфигурират съобразно границите на цивилизациите. Политическите граници се преначертават, за да заместят блоковете от времето на студената война и границите помежду им стават централни линии на конфликти. Ето защо погрешно е да се мисли, че модернизацията във всяка от осемте незападни култури ще доведе до по-нататъшна вестернизация, включително и демократизация. Глобализацията през 90-те години в много отношения поражда партикуларизация от дезинтеграционен тип, дестабилизираща всяка от основните единици и съвременния свят като цяло. Вместо „нов световен ред" съществуват предпоставки за „нов световен безпорядък" или „глобална бъркотия", както признава и Бжежински. Оптимална би била глобализацията, която поражда партикуларизация от интеграционен тип, свързана с нарастващо разнообразие и зависимост в световната система, при което процесите на интеграция в нея преобладават.

Партикуларизацията намира ярко проявление в етническото разнообразие. При тоталната маркетизация в съвременния либерален свят се изострят проблемите на идентичността, която все по-трудно може да бъде реализирана чрез модерната държава.

Мултикултурализма е колкото либерален и добронамерен на пръв поглед, толкова и опасен от гледна точка на запазването на различните идентичностти и особености на народите по света, и културното наследство, което оставят.

Колкото се връщаме в историята назад към периоди на ограничени комуникации, толкова по-голяма автономност можем да открием в развитието на съответни култури и общества, а от тук и своеобразието, различието в сравнение с останалите. Дори регионалните фолклорни и езикови различия на малки, стоящи една до друга територии са силно очертани, както например у нас до Възраждането, когато своеобразието на тракийци, родопчани, шопи, добруджанци, македонци и други етнографски групи е силно изразено. Държавата от Новото време насам хомогенизира населението на своята територия, превръщайки го в нация и в една или друга степен премахва или приглушава тези различия. Притежавайки достатъчно суверенитет и възможности за маневриране, тя провежда една или друга политика и своеобразието се утвърждава по-нататък преди всичко на равнище национална държава. Моделите на развитие дивергират културно и различията им се проявяват главно по два основни въпроса: доколко държавата се намесва в пазарната икономика чрез собствеността и контрола на средствата за производство и разпределение, както и като регулираща институция спрямо частния бизнес; в каква степен поема отговорността за социалните проблеми на обществото.

Това налагане на либерализъм и мултикултурализъм е и доста лицемерно според мен, защото той е там,  където влиятелните държави имат нужда, а една голяма част от държавите от така наречения "трети свят" живеят в ужасни условия и само се имитира предприемане на действия за промяна.

ТРИТЕ ГРУПИ ДЪРЖАВИ В ГЛОБАЛНАТА СИСТЕМА:

Първата група са държавите от капиталистическия център. Степента на суверенност на вземане на решения в най-висока степен се запазва у най-богатите и политически силни държави. Вътре помежду им тя е свързана със система от икономически и политически взаимовръзки, превръщаща ги в транснационални държави. Тази система предотвратява и ще предотвратява евентуални войни помежду им. Този тип страни притежават много повече ресурси за адаптация и трансформация на държавността си в нови условия, разгръщайки се като транснационални, постсуверенни, конкурентни, каталитични държави. Организациите, които те създават или в които имат водеща роля, - като се почне от Съвета за Европа, Европейския съюз и НАТО и стигне до МВФ и Световната банка - в крайна сметка налагат правилата си навсякъде.

Втората група държави са от полупериферията. В тях се запазват редица черти на държавата от модерната епоха, но политически зависимостта им от глобалните процеси също е висока. Сред тях ще срещнем сблъсъци, възможни са и войни, опити за решаване на проблеми с военна сила. Те могат да бъдат възпирани на първо място чрез баланс на силите и опасност от приложение на сила. По принцип те са с по-малко способности за адаптация и трансформация на държавата към процесите на глобализация и са по-уязвими от тези процеси. Затова и сред тях се извършва сравнително бързо в сравнение с предишни периоди прегрупиране. Не малка част от тях са подчинени в резултат на „дълговия си капан" на глобалните икономически институции, които ограничават суверенитета им и им предписват мерки по либерализация, водещи често пъти до противоположни на първоначалните намерения следствия.

Третата група от държави са от световната периферия, където държавността е несигурна, липсва или е компенсирана с диктаторски режими. В много от тях се водят граждански войни или съществуват силни дестабилизиращи тенденции и държавата не изпълнява класическия критерий на Макс Вебер да упражнява легитимен монопол върху употребата на сила на определена територия. Ако не са богати на петрол или на някакви много важни стратегически суровини, те не представляват ценност за останалия свят, който ги възприема като бреме и ги изолира не само икономически, но ги забравя и информационно и политически. В един или друг период в тях властва хаосът като се почне от Сомалия, Афганистан и Руанда, Африка на юг от Сахара и стигне до Сиера Леоне, Камбоджа, Албания, територии на бившите съветски републики, различни части на Южна Америка, които са под контрола на наркокартели и наркотрафиканти.

В света най-голямо е количеството на такива полусуверенни и несуверенни държави и огромно количество страни от периферията, чиято държавност и суверенност са относително формални, но и способностите на държавата да упражнява основни функции, да се адаптира и трансформира съобразно съвременните процеси, са съвсем минимални. Те представляват своеобразни „зони на здрача", дезинтегрирани от глобалните процеси и нямат засега зрими перспективи да излязат от глухата улица на историята, в която са влезли. Развитият свят може да им праща от време на време хуманитарни помощи или наказателни корпуси и това е всичко.

/След като разбрахме типовете модерни държави, нека разгледаме какви са компонентите на постмодерната държава. Идеята за развитие на постмодерната държава се утвърждава в контекста на идеите изобщо за постмодерната епоха и промените на функциите на всички основни институции. Джеймс Кърт смята, че в най-висока степен такова движение към постмодерна държава се наблюдава в САЩ, която притежава и традиционни предпоставки, които дават, възможност за това. Тази държава притежава три основни измерения - културно, военно и икономическо.

а) Културно измерение.  Ако модерната държава е неотделима от налагането на масово училище, масова официална култура, масови комуникации, които хомогенизират населението и го превръщат в граждани на националната държава, постмодерната държава, се характеризира с противоположния вид ситуация. Липсва масовото, стандартизирано обучение. Медиите по-скоро демасифицират, приспособяват се към индивидуални и групови вкусове и имат диференцираща, мултикултурализираща роля. Обучението продължава през целия живот. Разгръщат се различни дистанционни форми на обучение, а в перспектива и обучение по Интернет. То се приспособява към потребностите на различните глобални компании, които се опитват да се намесват много по-активно в характера и изискванията на обучението.

б) Военно измерение. Постмодерните общества не се характеризират с големи конвенционални армии, основани на всеобща военна служба и осигуряване на национална защита. Те гарантират своята сигурност с помощта на малки високо професионални армии, опиращи се на интелектуални технологии, на точно насоч-

вани, залагащи в най-висока степен на информационните елементи оръжия и на временни, създавани по един или друг повод коалиции, на стратегии на „информационните войни".

в) Икономическо измерение.  Постмодерната държава не се характеризира с развитието на индустрии за масово производство, насочени главно към националния пазар. По-скоро специфични за нея са финансовите институции и индустриалният мениджмънт, ангажирани в многонационални операции на глобалния пазар. Тя се опира на два противоположни типа икономики: първата е икономика на високите технологии, работеща за глобалния пазар, а втората е икономика на услугите, нуждаеща се от голямо количество хора с ниска квалификация./

Следователно – какво ни хрумва!?

Какво всъщност е мултикултурализма и как се проявява той днес. Ще има ли свят, в който всички са равни, правилно ли е изобщо, и дали е на практика осъществимо?

Какво е определението за либерализъм:

Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща "присъщ на свободата", "благовъзпитан", "учтив", "щедър") е концепция и политическа традиция, също философия и течение, което се ангажира със свободата и равенството като основни човешки ценности. Основни ценности на либерализма са личната свобода и социалният прогрес. Либералното управление означава социум, в който има свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, поддържаща частното производство и предприемачеството, прозрачност на управлението, също ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) и на правителството. Подкрепени и защитени са гражданските права, откритите и честни избори, свободата на печата, свобода на вероизповеданията, свободната търговия и частната собственост.

Либерализмът доразвива принципите на демокрацията и демократизма.

Либерализмът има своите корени в западното Просвещение, но днес терминът обозначава едно наистина голямо поле и разнообразие на политическата мисъл.

Но какво се случва днес?  Има ли наистина свобода на мисълта или само привидно е така? Има ли прозрачност на управлението? Честни ли са изборите, и има ли свобода на печата?

Това общество не би просъществувало.... заради огромните различия между цивилизациите, които непрекъснато се засилват. И колкото и парадоксално да е – именно  либералите имат интерес от това ескалиране на конфликти. Защото от войните се печели.

Една от предпоставките за упадъка на либералното общество и за невъзможността за осъществяването му - са проблемите с малцинствата.  Религиозните и етнически малцинства са в неизгодна позиция заради натрапничеството. По принцип либералното общество не бива да толерира подобни нагласи и настроения. Но какво наблюдаваме днес в развитите страни на Европа, като Англия и Франция например. В съвременния свят става дума за масово нахлуване най-вече на мюсюлманските "бежанци", които идват наготово, купувайки благосклонността на международните институции и държавните ръководства. И коренните граждани и управници започват да негодуват от това!

Политическите права на етническите и религиозните общности, коренно се разминава с либералната демокрация.  Както казва Еко, "нетолерантност... достигна максимални равнища при теократичните фундаментализми и интегризми. Теократичният режим е неизбежно тоталитарен."

Такива примери, естествено,  не липсват в политическия живот. Но те сочат дълбоко извращение на демокрацията. В България например участващата във властта авторитарна партия " Движение за права и свободи" е пряк наследник на " Турско-национално освободително движение", организирало атентати през 1984-1985 години. Нейната цел е собствен „възродителен процес” – обезсилването на българската държава и ширенето на исляма.

И това може да се види навсякъде, където има малцинства, чиито права са погазени по някакъв начин - ескалирането на напрежение е НЕИЗБЕЖНО. Колкото повече се потиска един етнос, толкова неговата идентичност се засилва все повече.  И именно това според мен е основен компонент за упадъка на либералното общество.

Друг проблем: или признаваш равната ценност на либералното и не либералното общество, или доказваш нечие ценностно превъзходство. Светската демокрация е следствие от християнството, а за традиционния ислям и дума не може да става за отделянето на политиката и религията. Така че на практика "либерализмът не е в състояние и не може да претендира за пълен културен неутралитет"

Ще завърша с думи на  Умберто Еко „ ...интелектуалците трябва да създават кризи и да взривяват безразличието.”

Въпросът е как постмодерността и в частност мултикултурализма и либерализма ...ще влезнат в историята и дали те ще бъдат оценявани по-късно "като залез или като Ренесанс" на нравствеността - това ще покаже времето, когато днес се превърне в минало. Дали постмодерността има бъдеще, не е въпрос на мода. Какво място заема тя в живота на културните модели - ето това е проблема.

Хей, Българи.... От доста десетилетия насам все някой се опитва  да ви убеди, кое е добре за вас и кое не. Насаждат Ви чужди морали, чужди ценности, защото така било модерно, цивилизовано и европейско.  И понеже българите векове сме били роби – вярваме на всеки и всичко........, което малко ни се струва по-добре от предишното! Вярвахме на руснаци, после на комунисти русофили, вярвахме на американци и европейци ..... / „европейци”,  сякаш ние не сме. (Ние, които имахме държава и столица – най-голям град в цяла Европа, когато онези „велики сили” бяха просто  варварски племена.)  Бяхме все на губещата страна във войните, комунистите  ни убеждаваха, че е хубаво да сме еднакво бедни. След  45 години  стана модерна демокрацията и това как трябва да сме капиталисти и преуспели бизнесмени. Но всички видяхме какво стана „Криворазбрана цивилизация” – вместо бизнес се разрасна организираната престъпност. Защо? Защото, когато на един народ му се насади някаква идея, за която той не е узрял, неминуемо тя ще бъда разбрана криво и ще бъде отлично условие за развитие на незаконни неща. За това какви хора ни управляват последните 24 години няма да коментирам и да отегчавам – защото е ясно.....едни и същи маскари. Който и да влезе във властта – няма как да не се компрометира и да не се омърси. Това ни е заложено в човешката природа.  

                    В последно време сякаш отново сме в един преломен момент. Но ако през 1945 г. и 1989г. бяха ясни промените – рязки смени на режима. (поне привидно за обществото през 89г.) .......то днес изобщо не е така. Когато 89г. бутахме комунизма – знаехме, че искаме демокрация. ДНЕС ние също искаме  промяна, но НЯМАМЕ АЛТЕРНАТИВА.                                                                                 

Българският народ  протестира почти цяла година искайки оставка, без очевидно да мисли какво ще се случи след нея!!! Тези събития са предпоставка, не за смяна на кабинет, а за смяна на системата. Защото българите сякаш  са в транс, сякаш са омагьосани. Или хич не им пука какво става, или усещат, че нещо не е наред , искат да се промени, но не разбират как и не се сещат, бидейки манипулирани.  Всички най-популярни политически сили са вредни за България. Партиите като цяло са вредни, защото привличат, хора с пари, чиито интереси обслужват след това. Няма безплатен обяд.

Последните месеци най-наболелия проблем е въпроса с бежанците. Колко от тях са бежанци наистина, колко са нелегални емигранти, как границата ни е паднала за всякакви фундаменталистки главорези и как са опасни за сигурността на България и гражданите и.

Хората се страхуват, което е нормално. Правилно е да се помогне на семейства и деца, които бягат от война. Но когато границите ни ги няма и може да влезе всеки –това вече не е добре.                                                

 Предвид  тези събития логично е патриотите и националистите да спечелят повече последователи. (въпреки, че казвайки това ми става тъжно – защото всички трябва да са патриоти априорно, а не електорат за печелене) .....             

НО ТОВА НАБИРАНЕ НА ПОПУЛЯРНОСТ Е ДОСТА ОПАСНО!

Предвид актуалната тема, след учредяването на новата Националистическа партия на България, започна много да се говори за нея и за национализма като цяло по повечето медии. Изведнъж националистите станаха актуални.  Което е най-удобната възможност на народните ни врагове да очернят още повече името на българския национализъм( което така и така не е много добро)  В тези смутни времена трябва да внимаваме много, да не се залъгваме както правихме  много пъти преди това – вярвайки, на всеки и всичко.

Българите са силен народ, макар и мачкан макар и поругаван. Нашата силна кръв не може да бъде толкова лесно асимилирана. Ние усещаме, когато е нужна промяна, просто „мирно успяха да ни упоят„  и не можем да преценим какво да се направи.

Сега много хора и организации ще се пишат за националистически , много стари муцуни ще изпълзят от каналите жадувайки за нова слава. Българи, трябва да бъдете предпазливи. НАЦИОНАЛИЗМЪТ Е ЕДИНСТВЕНИЯ ИЗХОД. Но не и на всяка цена – не и с примирението „по-малкото зло” . Враговете ни вече са успели да внедрят сред нас такива хора, които да спъват идеята, да създават конфликти помежду ни и да ни разединяват. Те са вредни за България, колкото и онези срещу, които уж скачат и мразят.

КАЖЕТЕ МИ ЗАЩО НАЦИОНАЛИСТИТЕ НЕ СА ОБЕДИНЕНИ И НЕ РАБОТЯТ ЗА БЛАГОТО НА БЪЛГАРИЯ???

Много просто защо!  Защото целта им е не да обединят, а да делят. ТОВА Е ГОРЧИВАТА ИСТИНА.  Те просто НЕ са националисти! .....Да, в тези организации има истински патриоти, които милеят за родината, и ми е жал за тях – защото биват лъгани, манипулирани и унижавани, карайки ги да мислят, че са на прав път, а всъщност им хвърлят прах в очите. Още не сме узрели  за тази идея да бъде развита, така че да работи добре за родината. Докато искаме да вкараме националната идея в рамките на демокрацията, тя винаги ще претърпява неуспех!

...........................................

ИСТИНСКИЯТ НАЦИОНАЛИСТ е лекарят, който въпреки трудните условия все още е тук и лекува сънародниците си, спасява животи и помага на родилки. Това е смелата българска майка, която въпреки немотията не се страхува да роди 3-4 или повече деца, да ги отгледа и възпита, без да се жалва или да ги изоставя в домове за сираци. Това е спортистът, който въпреки всички трудности и липсата на на подкрепа от държавата си, не се продава на чужди нации и все още гордо развява родния трибагреник при всяка победа, и се чувства силен защото е българин.  Това е добрия архитект, който въпреки предложенията от цял свят, той остава тук и строи новия облик на страната си, за да бъде тя в крак с времето. Това е бедния пожарникар, чиито деца нямат обувки, но въпреки всичко той не се отказва да рискува собствения си живот – за да спаси нечий друг. Това е младия учен, чиито работа се затруднява в остарелия и прашен  БАН, за който май никой вече не дава пари, но остава тук и изобретява неща в името и за благото на България. Това са младите математици и шахматисти, които ни прославят по цял свят, карайки всички да ни се възхищават. Това са артистите, които въпреки минималните и нищожни заплати за труда и таланта си, все още са тук и поддържат културата – защото за Бога ... без нея сме загубени. А, когато отидат в чужбина всички благоговеят пред нашия уникален фолклор.

Да си националист не е професия, това е призвание. И то личи когато работиш за родината си, а не когато крещиш по  тв предавания и водиш малоумни спорове за това КОИ СА АВТЕНТИЧНИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ! .... Ти не си такъв защото така твърдиш. .....Онези, които го твърдят по телевизиите – те не са нищо по-различно от останалите си партийни опоненти, които са способни да кажат всичко – за да спечелят повече гласове.

Васил ЛЕВСКИ – никога не би влезнал във властта, ако беше още жив след освобожденито. Защото той е бил един истински българин, който не е казвал какъв е – просто е показвал.

Смутни са времената, в които живеем.............

 Цяла Вселена да ни е на помощ! Защото не само от душмани има да се браним, ....... а и от свои!

Ива Крумова

ноември. 2013г., София

Our new blog has been launched today. Stay focused on it and we will try to keep you informed. You can read new posts on this blog via the RSS feed.